Във мене се разля като отрова

И всеки мост зад мене разруши,

Погази ме отново и отново,

Над гроба ми дори не се смили!

В сърцето построи затвор и тръгна...

Навярно аз сама ти позволих!

Навярно те помолих да се върнеш,

А след това до дъно те изпих!

И ти ми отмъсти,отрова черна!

Покри ме с пепел!Смаза ми деня!

Смирение си търсил в мен!Неверник!

Проклета да ти бъде любовта!

Изтръгнах те от смисъла греховен,

Безцелно в теб сама се разпилях.

В ръцете ми изтръпна,свян съдбовен...

Накрая всички истини разбрах!

Разбрах,че си ме лъгал безусловно

В условия на болка и печал!

Внушил си в свойта кръв,че съм виновна...

От жаждата за власт си ме предал!