Вървя и гледам все към теб, любими

и следвам стъпките на любовта.

Как със криле да полетя към теб, кажи ми,

като безпътна птица във нощта ?!

Вървя и спъвам се, но продължавам,

че пътя стръмен е, но няма да се спра.

Как да обичам силно, без да наранявам,

кажи какви са правилата в любовта?

Вървя и падам, но не се предавам,

изправям се и с гордо вдигната глава.

Любов и чувства от сърце раздавам,

макар и празна да е моята душа.

Вървя сама, а трябва да сме двама

и пътя да е със единствена посока.

Така душите ще опазим от измама,

по стръмната пътека на живота.

05.11.2012г.  © Силвия Даракчиева