Дойде и ми разлая всички кучета...
По двора се надвикват като бесни.
От есенното слънце по-прихлупени
и все по-празни станаха навЕсите.
Но ти ела, не стой отвън на вятъра,
отдавна ти простих! Седни на завет.
И даже да не ставам за приятелство,
със сигурност не мога да те мразя.
Обноските си май съм поизгубила,
е, разбери, не срещам много гости.
Ще ти налея вино. Керацуда е
(нагарча често в будните ми нощи.)
Тук друго нямам. Зимите са дълги.
Върбите край реката само плачат...
Земята е безплодна. Непокълнала.
...А цял живот мечтае за косачи.
Сега си тръгвай, стана много късно,
баира ми е къс, да крие истини.
Не ми достига вяра за възкръсване,
а във смъртта си, дяволски те искам.
Октомври ме завари неприветлива.
Вратата ми е тежка. И заключена.
Намерил си подслон във друга есен,
разбирам го... по млъкналите кучета.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me