uFeel.me
Върбите само плачат
Автор: NimeriQ,  10 септември 2010 г. в 14:43 ч.
прочити: 345

Дойде и ми разлая всички кучета...

По двора се надвикват като бесни.

От есенното слънце по-прихлупени

и все по-празни станаха навЕсите.

Но ти ела, не стой отвън на вятъра,

отдавна ти простих! Седни на завет.

И даже да не ставам за приятелство,

със сигурност не мога да те мразя.

Обноските си май съм поизгубила,

е, разбери, не срещам много гости.

Ще ти налея вино. Керацуда е

(нагарча често в будните ми нощи.)

Тук друго нямам. Зимите са дълги.

Върбите край реката само плачат...

Земята е безплодна. Непокълнала.

...А цял живот мечтае за косачи.

Сега си тръгвай, стана много късно,

баира ми е къс, да крие истини.

Не ми достига вяра за възкръсване,

а във смъртта си, дяволски те искам.

Октомври ме завари неприветлива.

Вратата ми е тежка. И заключена.

Намерил си подслон във друга есен,

разбирам го... по млъкналите кучета.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me