Какво от туй, че няма да те има?
Какво от туй, че много ще боли?
Какво от туй, че си отиваш?
Аз свикнах с мисълта...Върви!
Отиват си и този път от мене.
Не е за първи път - уви.
И тъй и инак, пак ще се живее.
Макар да беше, друг плана... Нали?
Чия вината е, във тебе или в мене?
А има ли значение сега?
Живота ми разкъсан от измени...
В сърцето ми - отново празнота.
Сълзите знам, че никого не връщат.
А "остани" с обратния ефект.
Агонията само удължава,
желанието ми да съм със теб.
Любов...Дали въобще я има?
Илюзия и тежка самота...
Отдавна аз, не съм била"любима"...
А може би и никога...Съдба.
Обичала ли съм? И туй не зная...
А чувствам ли, живея ли въобще?
Потъвам във тъгата на безкрая...
Живея трудно...Спри, сърце!
Понякога, дори за миг, аз вярвам.
Обичам безрезервно и без фалш.
Шамар...След, който бързо отрезвявам.
И... Краят, ясен е - било е фарс.
Заключвам се в черупката си, свита:
"Самотна, никак не съм зле"
И ближа раните си скрита...
И докога така?Да питам или не?
Въпроси - много, отговори - няма.
И ден след ден, отиват си от мен...
Не търся Господи, пари и слава.
С Човек, срещни ме в този свят студен!