За теб съм цвете сред морава

кръстосана от временни пътеки.

Извява вятър и полека

измачканите стръкчета изправя.

Дъждът засява свойта песен

и никнат семена... Тогава,

когато няма да е лесно

пътечката си да познаеш,

как твоята любов до мен ще стигне?

1977г., В.Търново

Из \"Тайнства\"