Без теб я няма топлината
и слънцето залязва.
Опитвам се да скрия самотата...
Защо животът ме така наказва?

Нима си с ледено сърце?
Нима не виждаш ти
как към теб протягам ръце
и как оставяш болезнени следи?

Защо се подигра с мен?
Недочут от теб е моят вик.
Умирам бавно ден след ден,
безкраен е за мене този миг!