В огъня на любовта ще доизгарям.
Ти хвърляш съчки, казваш – да гори!
А аз почти успях – по тебe се стопявам.
В този Ад и двама дълго ще горим...
Пращи борината, а в стаята е сумрак.
Поглеждаш ме с измъчени очи.
От огъня в камината все по-горещо става.
А аз треперя - вън навярно сняг ще завали...
Студено ми е, свивам се на топка и не мога
във тебе да се сгуша – даже на инат.
Разхвърлял си уж мислите по мене,
а все те тегли някъде встрани, назад...
Подклаждай огъня, не се бави.
Прозорецът поглежда ме със укор.
Навярно вън и сняг ще завали,
а в стаята е само студ и сумрак...