В онази нощ вълшебна,
под звънкият есенен дъждец,
ръката си към мен ти протегна
от своята топлина да ми дадеш.
Не беше празник, а душата ми танцуваше,
погълната от твоите сетива,
косата ми с вятъра флиртуваше
под звуците на падащи листа.
От този миг изгаряш ме и палиш ме с очи,
сърцето ми за теб, вечно ще гори.