С език облиза залеза небето
потъна в нас, като вълшебство бяло
онемя света и засънува вечност,
земята завъртя се, и нощта пристана.
Внезапно и леглото ни превърна се в небе,
а облаците му в чаршафи оживяха
Луната се показа кръгла, засия
за нас усмихна се и затанцува.
Звездите покорени отразиха
обичта ни на капки пресолени,
а вятъра, като омайник палав
през нас премина и ни погали.