Навън вали и капките се стичат
тъй бавно по студените стъкла
и някак на сълзи ми те приличат,
родили се от моята тъга.
Навън вали, а аз сама се скитам
като бездомна по голямата земя.
И как живея само туй се питам,
щом чувствам се така сама...
Студено е а аз вървя-не спирам
Приятелка със студ и дъждове.
Не се страхувам, вече не умирам
щом капките във мен са ледове.
Нощта е в очите спряла.
Студът-единствена любов.
Самотна днес не бих умряла -
щом аз съм сън-сънят е зов.
Самотна викам тук в мрака.
Студът пък ми нашепва-Лека Нощ.
Дъждът забрави даже кой е чакал...
Сама съм, а потънала в разкош...