Безсрамен слънчев лъч се плъзна хитро,
по голото ти тяло заигра.
Гърдите ти целуна и, усмихнат,
в косите ти се нейде запиля.

 Излезе ти, богиньо, от водата
и лодките се влюбиха във теб.
Прегръщаше ти пясъкът краката,
а вятърът те гледаше смутен.

 Неистово се молеха вълните
за втори танц с красивата ти плът.
Как дяволски искряха ти очите –
ти знаеше, че твой е днес светът.

 Погледна ме, чаровно се усмихна,
целувка ми изпрати с оня лъч.
Аз фарът бях, не можех да политна,
по теб изгарях пак за кой ли път...

 Завиждах на морето, на вълните,
на пясъка, на лодките край теб.
Завиждах и на вятъра открито,
а може би... ще литна някой ден?!