Искам да те гледам боса,
да стъпваш по росната трева,
с коси разплетени - коприна,
с тънка, самодивска, изваяна снага...
Искам да събуждаш изгрева-
с твоя поглед на сърна...
Трепетно сърцето да пулсира,
да търси живата вода...
От менците ти да отпия,
глътка обич и сълза,
а после да полееш тихо
цветята в моята душа...
Неземна, моя, мила -
изгоро, сбъднице в зори,
обичам те и Бог аз моля:
"Дай ми огън и искри"
Запей ми песен за душата
с глас загорски от Пирин -
и само вятърът в стъклата,
да чува моя, влюбен стих...
16.04.2009г.
Галина Москова