Попаднах в пъстър пеперуден свят,
напомнящ ми за райските градини.
За мен самата непонятно как,
но полетях из висините сини...

От цвят на цвят по-лека от перце,
по-нежна и от юлски летен вятър.
Една душа, след туй едно сърце,
една мечта, прегръдка от приятел.

Една безкрайност, мирис на липи
и чувството на цялост на светиня.
Една спонтанност в детски две очи
и дадена, без корист, милостиня.

Едно небе, отдаденост и плам,
съзвездие от хиляди планети.
А във средата аз... седяща там,
със любовта си спяща в коленете.

... Очи отварям, виждам те до мен,
а в стаята... летяха пеперуди...
Още един прекрасен влюбен ден,
различен от останалите други.