Животът ми е като влак за „утре”
в който бързам за да се кача
препускам по перона,почти съм вътре
но не успявам да се закача

Ден след ден се моля да го хвана
тоз влак проклет,във който си и ти
но някак стигам само до перона
а вътре в мен душата ми крещи

Събуждам се до болка изтощена
с едничка мисъл и сподавен стон
как утре ще успея да те стигна
как заедно ще сме в един вагон

Така минава ми поредната година,
все в гонене и тичане,безумен страх
ти можеше да ме изчакаш на перона
не пожела,ще хвана следващ влак!