Странно край мен някак вятърът плаче.Стене със него поредният дъжд…Мълнии святкат в душата по здрача…Скри се небето така изведнъж...Бие пирони край мен по кърматавече поредната бясна вълна...Няма да свия позорно платната.Знам, че сред бурята чака ме тя...Стискам си руля... Ти, ветре, плачи си.Вдигай стена срещу мен, ако щеш...Пълен напред... И по всичко личи си -тръгвам към нея... Не ще да ме спреш...Николай Дялковгр.Тополовград25.04.2012 год.