Пусни сега ръката ми студена.
Не виждаш ли? От обич смисъл няма.
Аз съм тъжна, някак силно наранена
и не чувствам нищо щом сме двама.
Недей! Сърце дори не ми остана,
за да мога да обикна пак от цялата душа.
Обичах, а наложи се да го забравя,
защото някой с мене истински се подигра.
Остави ме. Както казах, няма смисъл.
Да обичам пак, това не мога.
Недей ме моли. Няма да размисля!
Не се лекува тъй на сила рана...
Не очаквай да ти кажа нещо по-различно.
Аз загубих вярата във любовта...
Както казах, някога наистина обичах.
Но превърнаха мечтата ми в сълза.
Сивотата във очите ми ще бъде вечна.
Сивота, която никой няма как да промени.
Недей! Аз просто съм на болката обречена.
Крайно време е. Ръката ми пусни...