Намразих те, защото те обичам
и сигурно е дръзко, но си се гордея,
дори брадясал не заструва безразличие,
аз много лъгах, но пък днес не смея.
И всъщност и по гордост си добър,
но седмото небе във теб не стига,
а на земята потъмняваш и изглеждаш зъл,
и точно толкова болиш, че не разбирам.
А аз ли, аз съм клада и крещя
с гласа на мъртвите, които нося в мене.
Не съм добра ... или пък зла,
такава съм , каквато е потребно.
И сме си полюсни, сега не е късмет,
косите ми са черни, но нося бяло,
Земя или небе... не си за мен,
вървя по дяволите. А пък ти си ангел.