Знам, че тръгваш. Трябва. Знам, върви.
Минутка само искам да останеш.
Но с гръб. Не се обръщай да ме видиш,
че няма как да скрия всички рани.
И няма как да скрия всички сълзи.
И всички спомени в душата си за теб.
И онзи първи \"топъл дъжд\" в сърцето ми,
събудил истински жената в мен.
Не. Няма как. Опитвам, но не мога.
На всеки ъгъл пише твоето име...
И всеки глас звучи ми като твоя.
И всяка мисъл в мене е - \"Люби ме...\"
Не се обръщай. Моля те. Недей.
Такава аз не искам да ме помниш.
Помни момичето с вълшебните криле...,
с усмихнатите хвърчила на покрива...