Понякога щом сприхаво погледна
в пъстрото на твоите очи,
очите ми потъват в тиха бездна,
на мъдри, проницателни води.

И грубостта ми придошла - изчезва,
стапя се в една лоялност.
Благородната ти зрялост трезва,
лекува избухливата ми слабост.

Друг път, щом троснат те засегна,
очите ти са сякаш огледало,
в което ме е страх да се погледна,
себе си да видя, че съм дявол.

А сълзите ти изляти без преструвка,
потушават буйния ми пламък.
Усмихната отвръщаш ми с милувка,
и ме караш да се чувствам жалък.

Като дар безценен си от бога,
в нощите мрачни-вечерница.
Денем слънце, без което не мога
си ти-най-добрата вълшебница!

Мислейки често за нас проумявам,
всъщност, какво си за мене,
и тебе изобщо, дали заслужавам,
мой ангел с чувства накърнени?!

                 ***

Днес отново толерираш първичност,
с мъдър, тактичен подход...
Прекланям се пред твоята личност,
вълшебнице на моя живот!