НЕБЕТО РОНИ СВОИТЕ СЪЛЗИ,
РОДЕНИ В БОЛКА, МЪКА, ОТЧАЯНИЕ...
ЗЕМЯТА ЖАДНО ПИЕ
И ПРОСТЕНВА ТИХО...

ДВЕ ТЪЖНИ ХУБАВИ ОЧИ
СЕ ВЗИРАТ В МРАКА НЕПРОГЛЕДЕН,
В ДВЕ ТЪЖНИ ОГНЕНИ ОЧИ,
БЛЕСТЯТ ПОКРУСА И СЪЛЗИ.
ОТТЕКВА ВИК ВЪВ ТИШИНАТА,
ПРОКЛЯТИЕ, ИЗРЕЧНО ОТ ГНЯВ.
СЪЛЗИ...И БОЛКА...СТРАХ...

ВАЛИ...

ДЪЖДЪТ СЕ СТИЧА ПО КОСИТЕ,
ЦЕЛУВА НЕЖНО ТЪЖНИТЕ ОЧИ...
САМО МОМИЧЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ
ПРОКЛИНА СВОИТЕ МЕЧТИ.

ЗАЩО?...ЗАЩО НЕ СПИРА ДА ВАЛИ!...