Не минавай край мен на прибежки.
Спри за миг. На вратата почукай.
Не бъди ти \"крадеца пладнешки\",
а дочуй на сърцето капчука.
Всяка капка за тебе се стича,
и отеква в аортата, в ляво...
И почти като малко момиче
твойто име шептя, прималяло.
Докога ли... не знам и не мисля
ще остана за тебе тъй цяла?...
Във зениците, ти, си орисан
да рисуваш сълзата ми бяла...