StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В тринайсетия мой стих

Прибрах си косата в снопче жита.

Погалих лицето си в шепа вода.

Облякох си роклята бяла,

изпъстрена с черни слова

и бясно поех по магистралите й.

Изпреварих зората. Притихнала,

луната все още безчинстваше

по тихите клепки на природата.

Есенен дъжд се припяваше

на птиците отлитащи в хора.

Слънчогледите капеха –

слънца недокоснати.

Дърветата плачеха и

ронеха листи от короните си.

Небето беше примряло

в очакване на синева,

до днес невидяна.

Така се роди неочаквано

в тринайсетия мой стих –

Ти – прежадувания

и от любов фатален,

покълнал отдавна в душата ми.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-02-05
прочитания: 124
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход