И онзи Бог със сънени очи,
и този, в който ще повярваме
са само прах в задушния следобед...

А огледалото отсреща
се засмива-с минали усмивки-
с цвят на устни;
прегърбени пророците си шепнат
обаяния, подали нос от Нищото-
така очарователно нетрайно,
че само този миг остава.
И със зеници го разпръскваш
всред вселените и световете,
всред хаоса и розите,
всред миналите нощи,
че тази вечност едничък
смисъл става;
че само ти в този миг оставаш
така очарователно безкрайна,
че онзи Бог със сънени очи
ще може да повярва...