Земята пребродих на пръсти,
стискай ги в ръката си броеница...
Нощем умираха мечтите ми невръстни,
възродени отново с изгравящата Зорница...
И устните ми шепнеха молитва,
с надежда в душата подслонена...
която като птица в небесата литва,
преследваща съдбата - предопределена...
И всяко лято се завръща край морето,
в търсене на стария моряк...
От плам изгаря й сърцето,
когато го съзре до стария маяк..