В шестият Мартенски ден 

                                 

 

Метална птица – cтар другар,

Към дома със курс зададен

За път сетен с него двама

Отново ний ще полетим.

У дома ще се завърна –

Повод хубав, спомен мил!

В шестият Мартенски ден  

Преди тридесет и пет летá

Господ тъй Й отреди

И Я благослови 

В градът липов

Тя да се роди.

В шестият Мартенски ден

У дома ще се завърна,

Но бездомен отново ще остана.

За миг Нея ще прегърна

И отново ще живея.

С Нея!

А след това – отново ще умра...

Без Нея!

Но уви, и след Смъртта

Жив Съдбата ще ме изостави,

Не ще тя да ме избави!

Към мен ирония злокобна прояви –

За цял живот осъден ме остави

Грях чужд да изкупувам:

За миг кратък да заживявам

И в агония душевна вечно да умирам.

Да умирам –

И пак жив да оставам!

Пак жив да оставам,

Със спомен светъл и единствен –

За Нея само!

Със другаря стар на следващият ден

Наобратно ний ще отлетим

И в тишина самотна ще се приземим!

Той – с крила метални,

Аз – обезкрилено умъртвен.

Към градът златен

Отново ний ще полетим.

При кулите му сто

И реката неизменна,

При мигове нетленни,

От всичко на света –

Спомени най-безценни

Там ний ще се завърнем...

И тъй тоз дяволски кръговрат

Во веки ще да продължи:

Миг кратък с Нея –

Раждам се, живея!

Миг кратък без Нея –

Умирам, отдавна не живея!

 

05.03.2010

Letiště Ruzyně