В сърцето ти дълбая отпечатък,
по който да ме разпознаеш ти,
че пътят на живота - твърде кратък
все прави опити да ни дели,
Там новото начало аз поставям
чрез нишка тъничка - едва,
която даже в миг печален
отронва бисерна сълза.
Но виж! Дъгата път ни прави,
а ти до мене не вървиш.
Кръжиш със ято черни врани
и пак за нещо ме кориш.
Пред моята протегната ръка
затръшваш входната врата.