Мисълта за теб ме прави щастлива,
всяка вечер тя те води в съня ми.
Щом изгреят звезди, луната заспива,
в небето нейде потъва страха ми.
Самота, някаква е обсебила дните,
времето сякаш отдавна е спряло.
Откакто замина, не спират сълзите
и всичко наоколо е тъй запустяло.
Часовника бавно, движи стрелките,
отново без тебе заспивам в нощта.
Но, знам, че когато затворя очите,
пак ще те видя до мен в съня.
05.05.12г. Силвия Даракчиева