обичане е...
вятър среднощен
бездомен
и тих
от топлата есен
забравен
в тополите вае
от трепет на листи
шепот
топъл и мил
твоят...
и все още търси
своя дом
в косите ми
от залези тъжни...

дъжд кротък
с мисли сънували теб
посипва
раните незараснали
болката
с нежност отмил...
а някъде там
останал
в късната вечер
на есен
споменът тих
в тъмното
пак рисува лице
твоето...
в сън за обичане...