Понякога, само понякога,
с поглед далечен в морето,
седя аз сама, във очакване
на слънцето над хоризонта.

Денят и нощта се догонват,
а тук от брега на зората -
се вслушвам в зова на делфините -
от теб, дали носят послание.

Тогава си спомням за времето,
когато разсмивахме лятото.
На кея на нашите блянове,
вълните разплискваха щастие.

Невидимо бягаха дните ни -
там където се ражда нощта.
Морето бе толкова сприхаво -
сърдита бе всяка вълна.

Но имахме фея-орисница,
от залези люлка ни сплиташе,
в косите на белите облаци
потъвахме бавно в обичане.

Понякога, само понякога,
се моля в дълбоко мълчание.
В ръцете ти, мъжките – двете,
побира се моето мечтание.