Земята, в своята черна прегръдка,
притисна те а после заплака,
че рано на тази врата ти почука,
и остави някой тук да те чака.
Притиска те, с две ръце те обвила,
сякаш знае, че искаш да литнеш,
светлината от тебе е скрила,
но не знае, с мисълта си все при мене ти идваш.
Полегнал в нейната здрава прегръдка,
трепериш от студ, копнееш за ласка,
а Земята ревнува че мойта целувка,
все на твоите устни проблясва.
Тя има само твоето тяло,
сърцето, душата при мен са сега,
всяка нощ, сякаш времето спряло,
когато танцуваме с тебе в съня.