Клепачите сърбят от недоспиване
и тиха ярост в мислите клокочи.
На чувствата, след дългото убиване,
в сърцата си строим надгробни плочи.
Виновно изпокрили са се думите,
възпрени от заседнали въздишки.
Проявите на гордост са безумие.
Прегръдките съчувствени-излишни.
След дълги драматични репетиции
спектакълът на сенките приключи.
Да съберем ненужните муниции
Човекът, докато е жив се учи...
Снегът искри над пепелища димни
наивно мислим си, че сме успели
да заличим смъртта под преспи зимни
в поле от незабравки нацъфтели.