Мен ще ме заровят на такова място,
където винаги в дните на пролетното
равноденствие свежият вятър
ще посипва цветове от клоните.

                               ( Омар Хаям)


О, древен гордий арий на Иран,
света възпял и сам от другите възпян!
Над тленността ти цвят след  цвят вали,
като омайно вино от стакан…

И аз, която знам, че нищичко не знам,
мечтая да ме върнат времената там,
където, звездоброецо, си бродил ти –
в пустинята, изгаряща по теб от плам...

И в сянката ти да редя  напевно рубаù
на Тигър край свещените води…
Притихнала в омаята на звезден миг
да чуя, как шептиш: ”Обичам те, Касианù!”

16.03.2003г.