Поглеждам те...Ти плачеш пак пред мен
и нямаш воля-толкова си слаба!
И казваш пак:"Животът е студен!"...
говориш,но за мен си няма.
Ти нямаш глас и като тишина си.
Ти нямаш нищо-като самота си.
И пак си никоя и си излишна.
На много безразлична си-искра предишна.
И как те мразя само как те мразя,
когато плачеш наранена ти...
и как желая да прегазя
и теб и туй което ти тежи.
Как искам да те нараня и аз-
защо ли?Да смачкам теб и твойте тревоги.
Да те накъсам на парчета в мрака,
защото вече нищо ти не чакаш...
Поглеждам в огледалото-това си ти!
Крещя ти пак и казвам че те мразя!
Да мразя те-теб твойте черти,
но въпреки това ще те запазя!