***


В очите ти какво ли видях,
какво ли накара ме в тях да се влюбя,
та друга аз неможах,
истински тъй да залюбя.


И все ме връща и връща назад,
времето прекарано с тебе
и преобръща се в мен целия ад.
Къде си? – остана ли време…


И мъничко трепвам и пак
ризата от гърба си я късам
и питам се, може ли пак
душата си пред теб да разкъсам.



Калин Вълов