И ето телефонът звънна, очаквам аз да чуя твоя глас,

и може да те чаках дълго,

но минутите в секунди се превръщат щом знам,

че ще те видя пак. 

Излизам и към теб се приближавам,

поглеждаш ме замислен ти,

сърцето ми се радва да те види,

умът ми трезво казва - любовта лети...

Усмихваш се и ме целуваш нежно,

усмихвам се и аз едва, едва,

защото знам, че щастието ни ще бъде кратко,

че се се разделим след час, след два.

И отминават часовете, 

а аз съм пак пред моя дом, 

прегръщам те като за Сбогом и плахо се разделям с

теб. 

Прибирам се в тъмната си спалня и без да светвам

лампата дори, 

черни мисли ме спохождат в мрака,

но една искрица в сърцето ми гори,

че скоро пак ще чуя глас познат,

но този път ще каже – Остани!