В ОБРАЗ НА СЕЗОНИТЕ
Аз съм цветето на твоята пролет
уханна като бисерна роса.
На южните птици съм полет
високо, високо ще се извися.
Аз съм слънцето на твоето лято
лъчите горещи парят в нощта.
В небето съм реещо се ято
в сладострастие отпивайки деня.
Аз съм листопада на твоята есен
облаци в синьото небе.
Отекнала от птиците песен,
изстудяло, самотно море.
Аз съм чистотата на твоята зима
синя, студена, сама.
В снегът отшелник ме има,
в къщите зимни съм топлина.
Аз съм твоите менящи се сезони
еднаква и различна във всеки час.
С букет от чувства милиони
кръжещи между нас.
Ще бъда тази, която искаш
и тази, която съм си аз.
Ще избягам ли или ще поема ли риска,
ще забравя или ще запаля нова страст...
22.01.2000 год.