Аз искам да те срещам все така
бездумна, разпиляна, подранила,
а пръстенът на твоята ръка
вещаеше за теб закрила,
интимно гледах здрачния воал,
притиснал предсказанията в шепа,
представяха ме снежнобял,
а теб загадъчна, великолепна,
с одежди леки, от коприна,
и поглед пресъздал далечината,
приседнала пред нашата камина,
раздаваш и в нощта отплата.

Аз искам да те помня все така,
загадъчна, усмихната и нежна,
отмятаща косите си с ръка,
гласа копринено-копнежен,
усетила и в думите следа,
и огъня на страстите ми бурни,
запалила за мен звезда,
в нощта загадка и ноктюрно.

Аз искам да останеш все така
свободна като всяка птица,
с цветята в нежната ръка,
с небета в тъмните зеници.