Вървиш, оглеждаш се за нея и търсиш моите черти,

във всеки жест, мил поглед, в маниера ти търсиш мене пак в нея.

Щом тръгнах си ти стана ясно какво била съм аз за теб,

щом си тръгнах ти разбра какво е да живееш в самота.

Мислеше, че ще е лесно,

че лесно ще ме замениш,

но знай две личности в една не се преплитат,

един човек тъй скъп, една любов не можеш със замах да заличиш...