С него съм, но се чувствам сама,
прегръща ме, но не чувствам топлина.
Целувайки, търся твоите устни,
гледайки го, търся твоите очи.

Странно е, в  него търся теб,
а той е мил, както беше ти преди.
Сърцето раздвоява се в мен,
какво ми става? Кажи!

Не заслужава той това,
обича ме, така, както аз теб.

Доказва ми всеки ден любовта,
а всичко страда в мен.

Не оценявам това, което ми дава,
не заслужавам да ме обича.
С него чувствам се още по-сама,
едва ли някога ще  съм щастлива.

16.о9.09.

ПРОЛЕТНОТО МОМИЧЕ