Стоя мълчаливо пак да прозореца,

а дъждът навън си вали и вали.

Очите ми тъжни, и те се намокриха,

но не от дъжда, а от моите сълзи.

Знаеш ли за тях? Питам.. кажи ми!

Питам... не чуваш ли?! Замълчи!

Не искам да зная... Слушай, боли ме!

И не е от вчера, нито  е отсега...

Отдавна сърцето кърви и не спира.

Защо ли? Не знаеш? Просто боли!

Защо не чуваш и не разбираш,

че мълчанието ти така ми тежи..

Каквото имаш да кажеш, кажи ми!

Убива ме днес... Не мълчи!

Но няма те тук, ти просто не чуваш.

Очите са мокри и не защото вали...