Върху телата.
Рисуваме с устни.
Осъзнато.
Клетките разискрят…
спомени…
Несъзнателно…
„Облечи се само
в моето мълчание…” -
звучи в полутонове…
(както когато изниква
кокиче изпод снега…)
В очите ти блести моята сълза…
И в мечтите си имам
спестени усещания -
само чакат да ги повикаш…
© Павлина Петрова