Един самотен плаж в края на сезона…

Една последна нота,

откъснала се със жал от струните…

И един залез, чезнещ отвъд хоризонта…

Ако можех да започна всичко от начало –

да изрисувам картината ни по пясъка…

…мокрите ни стъпки, криволичещи по пътя…

…И усмивките, изпълнили тишината…

Но уморените ми ръце днес не могат…

…да повторят изживените мигове…

И натежава в душата ми споменът…

Сълзите ми – отдавна във вино удавени –

днес не изпълват очите ми…

Само думите – неизречени – увисват във въздуха

и задушават тъгата ми…

Един самотен плаж в края на сезона…

И тичащи вълни по брега и в прибоя…

След стъпките ми днес само бурята върви…

Докато аз скитам тук… и си спомням…