Ти си бурният мой океан,
аз съм твоята писта към рая…
Кой ли бог, до забрава пиян,
ни събра и любовно омая?

Ти ме теглиш към ада. Засмян.
И защо ли аз тръпна сияя?!
Херувим прекади ме с тамян,
ала кон аз към тебе седлая…

И препускам, примряла от свян,
като Пролет, на обич ухая,
за да сбъдна реалност и блян,
в кръстопътя на ада и рая…