В измислен свят с теб отлитам...
извън реалността!
... посред нощите с теб аз скитам -
аз,ти и лудостта..
\"не трябва\", \"не може\", \"недей\" -
кънтят в главите без глас,
но \"искай\", \"поискай\", \"посмей\"...
се радват,ликуват за нас...
Ти с поглед си, като на звяр,
а летяща ранима птица съм аз..
стъпили в огъня си играем,
пари болезнено,как траем?
Погледите си в страни държим,
жестокото е в очите...
Лъжи болезнени таим...
а истини рушат мечтите.
Сълзи стичат се по влажни тела...
мисли неверни рушат мига.
Спомени мрачни като стрела,
забиват се, пронизват сега.
Не мога, не искам, не трябва...
довиждане, сбогом, недей
не искай не давай, не взимай...
отлитам завинаги! Ти просто живей.
Далеч от мен! От моя свят!
Вземи и раните ми в твоя сак.
Вземи и спомена, че съм обичала...
че съм копняла, че съм била обичана...
Вземи илюзиите, мечтите, вярата...
Вземи копнежите на любовта ни старата.
Остави ми само силата да продължа,
далеч от теб, в реалността.