Тази вечер празнувам забрава!

Нека тази вечер бъде за теб!

Няма вече да падам,да ставам-

всяка обич превръща се в лед!



Тази вечер е в плен на тъгата-

нека остане за теб!

Тази вечер пак никой не чакам...

Тази вечер студът е по-мек.



Тази вечер празнува съдбата,

че мене успя да сломи,

че нищо във мене надежда не чака-

Забравата днес мен плени.



Тази вечер на тебе я давам,

да изплача последни сълзи...

Без теб да съм-дори да страдам,

забрава давам ти пък нека ме боли.



Тази вечер умира душата-

да отрови се в черни сълзи,

да замръзне от студ в самотата-

нека вой век замълчи!



Тази вечер празнуват сълзите.

Тази вечер пирува смъртта.

Да измрат до една в нас душите,

да няма и цветя в пролетта.



Но нека не чувствам как бие във мене,

сърцето обвързано с твоя живот.

А да чуеш това ти все нямаш време,

затова забрави и за моята любов.



...За онова нещо в гърдите ми,което винаги говори,когато трябва да мълчи...и за Него...