Срещнах те в един случаен ден,
изпълнен с толкова тъга.
Срещнах те и спря се ти до мен
и попитаме защо тъжа?
Седях на пейка, потънала в тъма,
а ти нежно ме прегърна
и спокойствие ми тъй дари,
че винаги щом спомня си
същото чувство ще ме възцари.
От този ден обикнах те с обич,
не цъфтяща досега в моята душа
и с усмивка винаги ме заразяваш
щом ме видиш че тъжа.
Не зная откъде се появи,
Бог ли те прати ми кажи,
с усмивка да ме покоряваш
и спокойствие да ми даряваш.
------
За кратко време съдбата раздели ни
и душата ми сякаш осъзна,
че всичко което ти дари ми,
бе нов живот и любовта.
Чаках дълго време да се върнеш,
чаках и за теб купнях,
а когато ти се върна-
мечтите си навярно пропилях.
Силно вкопчи се в мене
и аз видях в твойте очи,
че нуждаеш се приятелски от мене,
щом каза: "Случи ми се нещо разбери".
С тревога погледнах те
и попитах "какво тревожи твоята душа",
а ти с мъка на сърцето
каза: "Изостави ме Тя".
В този миг разбрах,
че друга има в твоето сърце
и страдах аз заедно с тебе,
че ти не си добре.
Преглътнах своята болка,
длъжница аз ти бях,
приготвих се да слушам
колко "щастлив бях".
Тогава аз погледнах на живота
и в мигом аз разбрах,
че Бог те прати на земята,
да бъдеш болката в моята душа.