Редят се мисли, неизречени слова -
вихрени , красиви съзаклятия.
Разпалват страсти тлели през нощта,
изгарящи кошмари и проклятия.
Потръпват длани не в конвулс, а в чудеса
повярвали, че близко е небето.
Превръщат се във ангелски крила,
и литват по посока към сърцето.
А полета неземен, луда синева,
прегръща ги, погалва ги със рими.
Камбанен звън със звездна честота,
изпраща им сигнали детелини.
Души нетленни, реещи пера
се сгушват в топлината на телата.
А в две очи, зелени езера,
потъват мислите ми и словата.