Аз търсих те, любов, във други хора,
във мислите си скитах ден и нощ.
Но не във двора гледах. През стобора
от теб следи аз търсех в полунощ.
От гледане... помръкнаха очите...
и пред носа не виждах, за беда!
А ти все тук си бил, до мен във дните
в които имах нужда от това...
Отричах те! Обръщах гръб и тръгвах.
Кълнех се в чужди думи... без дела...
Но кой ли всъщност със това залъгвах?
... Егоистична и двулична суета...
Сега не знам как случи се - прогледнах.
На лента върнах всеки нежен жест...
И нова страница, за двама ни, обърнах,
оставям минало и овехтяла чест.
Ръка подай! Прости! Поклон ти правя!
Любов ти моя, мой нестихващ зов!
Превърнах, знам, животът ти в жарава,
в която после те захвърлих бос...
Животът прах в очите беше хвърлил.
Сега пречистих своята душа...
Погледнах Бог в очите и се върнах,
Прости ми, мили! Грешна съм! Жена!