В сезоните на любовта
вървях по всякакви пътеки
- по тръни, храсти и цветя,
през кръстопътища нелеки
нагазвах буйната трева
и галеха ме мъховете меки,
по мен полепваше роса,
теб търсех в погледа на всеки,
но все откривах хлад и пустота,
от тях замръзвах посред лято
и не от студ, от самота
се греех с чувството познато
отрупана от есенни листа -
на спомените наше злато.
През всичките сезони в любовта,
през пролет, есен, лято -
по теб във мисли съм била,
били сме с тебе слято...
26.10.2011г.
Lidis