Щом споменът по тебе преболя,
превърна се във бял и пухкав...
в душата ми разсаждаше цветя,
който бавно, нежно аз откъсвах!
Щом споменът по тебе преболя,
вън изясни се, слънце ме погали,
дари ме с неизмерна топлина,
която само в съботите пари...
Тез съботи в който бях със теб...
те наши бяха, истински и чисти.
Тез съботи... родиха в мен поет,
и чувства недокоснати, лъчисти!
Сега когато няма те... тъжа...
но вече превъзмогнах суетата.
Животът - низ от прелестни цветя,
полека се разпукват във душата!
Щом споменът от тебе преболя,
усмихвам се щастлива, че те има!
А в съботите... с пролетни цветя,
за теб създадох кичеста градина!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me